Bulgarian Bible

3 Царе 12

3 Царе

Index

Глава 13

1

 

  И, ето, един Божий човек дойде от Юда във Ветил чрез Господното слово; а Еровоам стоеше при жертвеника за да покади.  

 

 


2

 

  И човекът извика против жертвеника чрез Господното слово, казвайки: Жертвениче, жертвениче, така говори Господ: Ето, син ще се роди на Давидовия дом, на име Иосия, и ще заколи върху тебе жреците от високите места, които кадят върху тебе; и човешки кости ще се изгорят върху тебе.  

 

 


3

 

  И в същия ден той даде знамение, като рече: Ето знамението, което изговори Господ: Ето, жертвеникът ще се разцепи, и пепелта, която е на него, ще се разсипе.  

 

 


4

 

  А когато цар Еровоам чу думите, които Божият човек извика против жертвеника във Ветил, простря ръката си от жертвеника и рече: Хванете го. И ръката му, която простря против него, изсъхна, така щото не можа да я потегли надире към себе си.  

 

 


5

 

  Също и жертвеникът се разцепи и пепелта се разсипа от жертвеника, според знамението, което Божият човек даде чрез Господното слово.  

 

 


6

 

  Тогава царят проговаряйки, каза на Божия човек: Изпроси, моля, благоволението на Господа твоя Бог, и моли се за мене, за да ми се възстанови ръката. И тъй, Божият човек се помоли Господу; и ръката на царя му се възстанови и стана както беше по-напред.  

 

 


7

 

  Тогава царят каза на Божия човек: Дойди с мене у дома и обядвай, и ще ти дам подарък.  

 

 


8

 

  Но Божият човек рече на царя: Ако щеш да ми дадеш половината от дома си, няма да вляза с тебе, нито ще ям хляб, нито ще пия вода на това място;  

 

 


9

 

  защото така ми бе заръчано чрез Господното слово, което ми каза: Не яж хляб там , нито пий вода, и не се връщай през пътя, по който бе отишъл.  

 

 


10

 

  Така той си тръгна по друг път, и не се върна през пътя по който бе дошъл във Ветил.  

 

 


11

 

  А във Ветил живееше един стар пророк; и синовете му дойдоха та му разказаха всичките дела, които Божият човек бе сторил онзи ден във Ветил; разказаха още на баща си и думите, които бе говорил на царя.  

 

 


12

 

  И баща им каза: През кой път си отиде? А синовете му бяха видели през кой път си отиде Божият човек, който беше дошъл от Юда.  

 

 


13

 

  Той, прочее, каза на синовете си: Пригответе ми осела. И те му приготвиха осела; а той, като го възседна,  

 

 


14

 

  отиде подир Божия човек, и го намери седнал под един дъб; и каза му: Ти ли си Божият човек дошъл от Юда? И рече: аз съм.  

 

 


15

 

  Тогава му каза: Дойди с мене у дома и яж хляб.  

 

 


16

 

  А той рече: Не мога да се върна с тебе, нито да сляза у тебе, нито ще ям хляб, нито ще пия вода с тебе на това място;  

 

 


17

 

  защото ми се каза чрез Господното слово: Да не ядеш хляб, нито да пиеш вода там, нито, като се върнеш, да отидеш през пътя по който си дошъл.  

 

 


18

 

  А той му каза: И аз съм пророк както си ти; и ангел ми говори чрез Господното слово, казвайки: Върни го със себе си у дома си за да яде хляб и да пие вода. Обаче той го лъжеше.  

 

 


19

 

  И тъй, човекът се върна с него та яде хляб в къщата му и пи вода.  

 

 


20

 

  А като седяха на трапезата, Господното слово дойде към пророка, който беше го върнал,  

 

 


21

 

  та извика към Божия човек, който беше дошъл от Юда, и рече: Така говори Господ, понеже ти не послуша Господното слово, и не опази заповедта, която ти даде Господ твоят Бог,  

 

 


22

 

  но се върна та яде хляб и пи вода на мястото, за което Той ти рече да не ядеш хляб, нито да пиеш вода там, затова тялото ти няма да се положи в гроба на бащите ти.  

 

 


23

 

  И след като човекът беше ял хляб и пил, старият пророк оседла осела на пророка, когото бе върнал.  

 

 


24

 

  А като си отиде той, лъв го намери по пътя и го уби; и тялото му бе простряно на пътя, и оселът стоеше при него; също и лъвът стоеше при тялото.  

 

 


25

 

  И, ето, човеци като минаваха видяха тялото простряно на пътя и лъва стоящ при тялото; и като дойдоха, известиха това в града, гдето жевееше старият пророк.  

 

 


26

 

  А когато пророкът, който го беше върнал чу, рече: Това е Божият човек, който не послуша Господното слово; затова го предаде Господ на лъва, та го разкъса и го уби, според словото, което Господ му говори.  

 

 


27

 

  Тогава говори на синовете си, казвайки: Оседлайте ми осела. И те го оседлаха.  

 

 


28

 

  И той отиде та намери тялото му простряно на пътя, и оселът и лъвът стоящи при тялото; лъвът не бе изял тялото, нито бе разкъсал осела.  

 

 


29

 

  И пророкът дигна тялото на Божия човек та го качи на осела и занесе го; и старият пророк дойде в града си за да го оплаче и да го погребе.  

 

 


30

 

  И положи тялото му в своя ; и плакаха над него, казвайки : Уви, брате мой!  

 

 


31

 

  И като го погреба, говори на синовете си казвайки: Когато умра, погребете и мене в гроба, гдето е погребан Божият човек; турете костите ми при неговите кости;  

 

 


32

 

  защото непременно ще се изпълни това, което той извика чрез Господното слово против жертвеника във Ветил, и против всичките капища по високите места, които са в самарийските градове.  

 

 


33

 

  Но след това Еровоам не се върна от лошия си път, но пак правеше от всякакви люде жреци за високите места, които се в самарийските градове.  

 

 


34

 

  И това нещо бе грях за Еровоамовия дом, поради което да бъде изтребен и погубен от лицето на земята.  

 

 


3 Царе 14

 

 

 

 

HTMLBible Software - Public Domain Software by johnhurt.com

 


Other Items are Available At These Sites: